Легендарният вратар на националния ни отбор по хокей на лед Константин Михайлов даде специална пресконференция по случай приемането му в “Залата на славата в хокея на лед”, което ще стане официално по време на световното първенство в Словакия през месец май. Михайлов се качва на кънките, когято е на 13 години, баща му също е хокеист, а неговият брат близнак Борис дълги години е капитан на националния отбор по хокей на лед.
В своята кариера Михайлов е играл за отборите на “Левски”, Академик (София) и Славия, както и в първенствата на Сърбия, Турция и Франция. Участвал е на 28 световни първенства за мъже, като на 4 от тях е обявяван за най-добър вратар, а на 6 – за най-полезен играч.
Пред репортерите Константин Михайлов заяви, че голяма заслуга за приемането му в Залата на славата има генералният секретар на Българската федерация по хокей на лед Стоян Бъчваров, който е положил големи усилия, за да убеди членовете на Международната федерация, че заслужава да получи това признание.
„На 27 януари точно в 12.00 ч на обяд получих обаждане от чужбина. Един мъж ми каза – добър ден, аз съм президентът на Международната федерация Рене Фасел. Попита ме дали говоря английски – отговорих му, че го знам малко. Попита ме дали знам руски – казах, че го говоря и той предостави телефона на неговата секретарка, която ми обясни, че съм одобрен за „Залата на слават“ и ме покани с цялото семейство на церемонията на 26 май в Братислава“.
Михайлов прави своя дебют на световно първенство през 1985 г. във Франция. Той е резервен вратар, а титуляр е Георги Миланов.
„Миланов беше много добър вратар, лека му пръст. След това бе треньор на националния отбор и президент на “Славия”. Преди втория мач с Франция той се контузи и аз трябваше да играя в останалите мачове. И така – в 28 световни първенства. Много пъти съм искал да се откажа, но по различни причини се връщах. Много треньори ми казваха, че без мен не може. За последно играх на шампионата в Люксембург, когато отборът бе изпаднал в по-долна група и независимо, че не бях тренирал 4 месеца, отново застанах на вратата и за моя радост спечелихме всички мачове и се върнахме в по-горната група“.
Михайлов заяви, че много пъти е имал възможност да играе в силни отбори в чужбина, но по една или друга причина това не е станало.
„Когато бях на 17-18 години, имахме лагер в Москва и от отбора на „Динамо“ поискаха да тренирам с техните вратари. Направиха няколко изследвания и установиха, че моята реакция е с 50 % по-бърза от обикновената за повечето хора. Поискаха да ме вземат в техния отбор, но от нашето ръководство не разрешиха. По-късно, в един мач на националния ни отбор срещу СКА Ленинград аз играх в две третини, като в първата не ми отбелязаха нито един гол. И от този отбор също искаха да ме вземат. Имал съм предложения и от Австрия, и от други страни, но ръководството на федерацията казваше, че без мен не може, тъй като добрият вратар е половин отбор“.
Михайлов сподели, че най-силните първенства, в които е участвал, е през 1990 г и през 2006 г. в София. Накрая той заключи:
„От много добри вратари и треньори съм се учил. Но в началото ние бяхме самоуки. А сега вратарското изкуство е на космически висоти.“
Генералният секретар на БФ хокей на лед Стоян Бъчваров си спомни интересна случка след световния шампионат през 1994 г. в Словакия.
„Тогава след разпадането на Чехословакия и СССР ние трябваше да играем с отбори като Словакия, Беларус, Украйна, Казахстан, които сега са в елитната дивизия. От Словакия загубихме с 20:0, а след края на първенството головата ни разлика бе 7:103. Когато се връщахме към България, един митнически служител, когато разбра, че в автобуса пътува националния отбор на България, попита: „Кой е вратарят на отбора – нека да стане, да го видим, защото този човек е герой, след като е оцелял след най-малко 600 удара към него.“ Константин Михайлов се изправи и хората в автобуса започнаха да ръкопляскат“.
Президентът на БФ хокей на лед Мартин Миланов заяви, че след това огромно признание от страна на Международната федерация се надява този спорт да получи по-голяма популярност в България, повече деца да се запалят и да има много по-добри условия за развитието на младите ни таланти.