Един ден на... Станимира Петрова точи кори за домашна баница Световната и европейска шампионка по бокс призовава за търпение и съпричастност

Един ден на...     Станимира Петрова точи кори за домашна баница  Световната и европейска шампионка по бокс призовава за търпение и съпричастност

-Здравей, сега, когато всички сме принудени да си стоим у дома как обикновено протича един ден на Станимира Петрова?

-Спортувам вкъщи, но доста ми е трудно. Нямам мотивация . Сама съм и сама си измислям тренировките – с гирички, ластици, правя коремни преси, клякания и др. Включвам различни упражнения за обща физическа подготовка. И така един час. Чувам се по телефона и с моя треньор Петър Лесов. Той ми казва всеки път ” Не се притеснявай! Когато възстановим нормалните тренировки, ти за един месец ще влезеш във форма и пак ще си същата”.

– Тръгнахте с усмивки и надежди за олимпийската квалификация в Лондон, но се наложи да се върнете без дори да се качите на ринга…

– Да, отложиха я заради епидемията.Първата седмица ми беше много тежко. Чувствах се все едно, че съм загубила квалификацията. Преди октомври едва ли ще имаме възможност отново да се състезаваме за олимпийска квота”.

-Как е в кухнята за една световна и европейска шампионка?

-Готвя, чистя, гладя. За първи път сега реших да опитам нещо традиционно за нашата кухня – точих кори за баница. Не беше лоша, изядох я. Следващия път, сигурна съм, ще е още по-сполучлива.

-Откри ли някакъв нов талант у себе си сега, когато си извън залата за тренировки?

– Задено с Елица Янкова/бронзовата медалистка по борба на Олимпийските игри в Рио 2016-б.а./правим интервюта с наши колеги-спортисти на backstage платформата по YouTube. Харесва ми ролята да съм от другата страна и аз да задавам въпроси. Проектът се реализира от Асоциация “Докосни дъгата” със съдействието на Национална спортна база. Иначе имам грижи и около новото си жилище, но сега съм с вързани ръце, защото и мебелните фирми не работят заради извънредното положение. Много неща ми липсват още. Нямам и спалня, но такава е ситуацията.

-Има една българска поговорка за такива времена – “Всяко зло за добро”. Кое е доброто за теб сега?

-Сега общувам много повече с моите близки, защото имам време и в това виждам положителната страна на продължителната самоизолация. Надявам се след преживения стрес хората да станат по-добри.И нека всички да сме съпричастни към хората, които се нуждаят от помощ. Да бъдем търпеливи и да не излагаме на опасност своите близки,приятели, а и всички наши сънародници. Моето лично желание е да се върна по-скоро в залата. За мен животът е на ринга и около него. Не мога без това.”