Европейският вицешампион и световен шампион от военните игри по джудо за 2019 г в кат. 81 кг Ивайло Иванов пред Пресклуб „България“
-Как минава един ден на Ивайло Иванов в извънредното положение?
-Ставам около 6-6,30 ч всеки ден с малкия ми син Доминик. Той е на две години и половина. Приготвям закуска първо за него, после за мен. Около 10 ч започвам да тренирам на бягащата пътека. Живея в къща с двор и мога да си позволя да тренирам и навън. Къщата е в по-краен квартал, с по-затворени улици, което допълнително ме улеснява. Включвам и някои допълнителни упражнения. Последните 10-ина дни не съм си давал почивка, понеже тренирам веднъж на ден. С малкия играем, забавляваме се. Хубаво е, че на същата улица живеят родителите на жена ми и детето често е при тях. То си иска неговото, ние гледаме да му създаваме разнообразие.
-Кои са любимите неща, които готвиш и как ги съчетаваш в менюто си?
-Сам си приготвям всичко с удоволствие. Гледам да поддържам максимално добра форма, за да съм готов за състезание. Обичам да имам разтоварващ ден, т. нар. cheat day, когато не спазвам стриктна диета и мога да си позволя свободно да избирам. Тогава предпочитам да си правя пълнозърнеста пица. Тя е по рецепта на майка ми от едно време. Брашното е пълнозърнесто в 90 процента от случаите,бяло-по изключение . Слагам най-различни продукти, салам, кашкавал, домат, обикновени продукти. Така разпускам в разтоварващия ден от време на време. Иначе обичайното ми меню е диетични палачинки на закуска с горски плодове или банан. На обяд ям телешко с картофи. За вечеря – пилешко или пуешко с ориз и късно вечер, към 10 ч – риба със салата. Между храненията вземам плод, протеин.
-Има ли нещо положително в изолацията и лишенията от удоволствия?
-Доволен съм, че съм със семейството си. Това е единственото хубаво на тази карантина – имам повече свободно време да обръщам внимание на сина ми, който израства и има нужда от баща. А също и на жена ми, която е бременна. Не съм споделял с никиго досега, че очаквам през юни да стана баща за втори път. Ще имам пак син.
-Липсват ли ти тренировките в залата?
-Със сигурност ми липсва залата, защото освен работа, това е хоби за мен. Малко хора имат възможността да работят това, което обичат. Вляза ли в залата, мисля само за спорт, за всяко едно движение. Така можеш да градиш нещата на 100 процента и да подобряваш качествата си. Чуваме се с Атанас Герчев /старши треньора на националния отбор по джудо/, който обикновено ме пита: „Мърдаш ли?“. Чуваме се и с ръководството на федерацията, което се интересува от нас, състезателите – как сме, имаме ли нужда от нещо. С предишното ръководство на федерацията никога не се е случвало така.
-След колко време смяташ, че ще можеш да възстановиш формата си?
-За формата ми, не мога да кажа точно, но се надявам бързо да си я върна , за месец-два, но мисля, че ще успея и за по-кратко. Все пак всичко е относително, защото нямам борби, нямам спаринг-партньори в момента. Надявам се карантината да не продължи твърде дълго.
-Това отлагане на Олимпийските игри допълнителен стимул ли е или натоварване?
-За някои може би е стимул, за други не е така. На нас 4 месеца не ни достигнаха да покажем това, което сме изградили за 4 години през този олимпийски цикъл в джудото. Ситуацията обаче е извънредна и колкото по-бързо я приемем, толкова по-добре. За по-младите състезатели, които нямаха време, това е допълнителен шанс да спечелят квоти. Това е по-добра възможност за България да има повече състезатели на Олимпийските игри догодина. За предишната Олимпиада не успях да се класирам и много се концентрирах за предстоящите игри. Дори прекалявах понякога в желанието си да дам всичко от себе си. Моето участие в Токио е голям шанс, защото има достатъчно опит, на оптималната възраст съм – нито стар, нито млад.
-Какво би казал на хората в тези тежки дни?
-Най-засегнат е бизнесът. Това е вид трета световна война – икономическа. Нека хората да се пазят, за да могат да продължат своята работа след пандемията. Животът е борба, важното е да запазим здравето си и психическата си стабилност, за да можем да продължим напред след като всичко отмине.