Президентът на Славия Венцеслав Стефанов бе отново гост на пресклуб „България“ и коментира положението в своя клуб в последните месеци, новия старши треньор Александър Тарханов, трансфера на Стергиакис, представянето на националния отбор, съдийските грешки и какви качества трябва да има следващият ръководител на БФС. Според него начело на футболната централа трябва да е човек, който трябва да е взискателен към реферите и да не се позволява да бъдат поставяни такива, които са близки на клубни президенти.
Защо „Славия“ „слезе“ от бронзовите медали до дъното на таблицата:
„Точна диагноза никой не може да даде или поне аз не мога. Може би първите 1-2 мача резултатите не бяха такива каквито искахме. Получи се едно напрежение в отбора. Опитахме се да го преодолеем. Победата над Царско село беше нещо хубаво и след това в Монтана отново загубихме поради същите грешки от първите мачове. Треньорската рокада не бе по наше желание. Загорчич сам пожела да се прибере в Сърбия, защото казваше, че има семейни проблеми. Не може да се откаже на човек, който е дал толкова много за Славия. Нормално е. Семейството е над всичко. Носеха се какви ли не слухове. Човекът явно наистина е имал нужда от промяна. 3 години далеч от семейството. От вчера Тарханов вече е в България и официално е треньор с права да води „Славия“. Надявам се за мача с „Левски“ да бъде на пейката. Преди неговото идване, играхме евротурнири. Славия играеше това, което искахме от треньорите. Стараехме се да даваме шанс основно на български футболисти и така ще продължаваме занапред. Това е нашето виждане за футбола в България“, коментира той.
За играта в предстоящото дерби с Левски:
„Такава игра каквато са показали в последните години в тези мачове. Задружно, всичките, колектив и от началото до края да се борят за победа. Не само срещу Левски. Срещу всеки един отбор. И за победа над Левски дават 3 точки, и за победа над всеки друг отбор.“
За Стергиакис и условията по преминаването му в Блекбърн:
„Те не са интересни за масовата публика, а и не държа да ги коментирам. Дай Боже момчето да се развие. Условията ще бъдат добри и за него, и за Славия. Не сме ги коментирали. Говорихме директно с Блекбърн. За Филип/Кръстев-б.р./ – той държеше и ние държахме да остане до края на годината, за да може да позаякне, защото там си е здраво джаскане. Няма тънга-мънга.”
За националния отбор:
„Изобщо не съм специалист. Аз съм по-скоро фен и човек, който помага за издръжката на футболния клуб. А вие не се ли гордеете, че едно къдраво ще играе в ШЛ. Едно с опашле. Вие не сте ли от тези българи? И аз не съм. Е, какво искате? За какъв национален отбор искате да говорим, щом такива недоразумения били готови за лидери. Отгоре на всичкото го пускат и двата мача. Разхожда се. С такива играчи нищо не можем да постигнем. Те са самовлюбени. Другите явно не стават. Преди известно време разговарях приятелски с Дерменджиев, защото той беше футболист на Славия и го познавам много отдавна. Казах му:“Имай предвид едно е да си треньор на клуб с много пари и възможности, друго е да пресееш от многото футболисти. Мъжкари, да се сбие за България. Не само да се гордеем, че се е изкъпал в съблекалнята. Да има момчета, които имат бъдеще. Лесно е да бъдеш треньор с футболисти, купени за 10-20 милиона. Изкарай ги отдолу. Треньорите трябва да са особено взискателни. Трябва си работа. Час по-скоро да започнем от нулата. Не сме Франция или Испания. Ние хвърлим едно или 2 нови момчета, но те прегорят. Средата, отзад, на вратата…може ли един вратар да не е бил 1 година на вратата и да го пуснеш в най-важния мач с Унгария? Определено за такива мачове трябва да е такъв, който да може да командва защитата. Затова са тези лагери. Когато Петков е на вратата, защитата работи почти без грешка. Когато друг дойдеше…ставаше олеле-майко. Оттам стават тези огромни пропуски. Националният отбор, новото ръководство на футболния съюз трябва съвсем реално да прецени има ли възможност някой треньор да поеме този национален отбор с условие, а не за 3 или 5 години. Кой ще те чака пет години? Какво ще правиш тези пет години? Когато комплектоваш един национален отбор трябва преди това много внимателно да си проследил изявите на футболистите в клубните отбори. Да извадиш есенцията, това което може утре да го надгради. Виждам на предишния мач Янков, нашият Йомов, има млади момчета, които по малко, по малко, ако се работи с тях…не искам да обиждам никого, но имаше такива, които като играеш срещу Финландия, минават между нас. Същите грешки наблюдавам и в клубното първенство, и в Славия, и в други клубове. Има една малко медицинска дума – кюретаж. Изрязва се всичко, което не става. Ето, Десподов – хубав,лош,крив, прав – много по-добре стои на терена. Младите 3-4-5 момчета, ами, сложи от тези 19-20-годишните, ако трябва да се правят лагери по време на зимните прекъсвания. Да има шанс повече да бъдат заедно. При всички случаи ще има ефект. Ако си мислят, че победите ще започнат да валят още първата година…ще има загуби. Важното е да видим, че нещо покълва, расте. Иначе така ще си търсим…взимаме 3-4-5 силни футболисти. Виждате, че в Пирин отидоха такива силни играчи, мислех, че ще газят, но не е така.
Първото полувреме било добро…ние не знаехме на кой свят сме. Може би е било студено времето. Същото специалистче…много често сме играли през 3 дни. Изхабени са..те са изхабени…
Второто полувреме влязоха момчета. Едното не бе чист финландец. Те минаваха като колчета между нашите. Имам чувството, че голяма част от защитата и средната линия като че ли бяхме статисти. Чух имена, които не съм очаквал, че ще чуя в националния отбор и дано не ги чувам повече, защото те с нищо не показаха, че заслужават нещо. Ние искаме да се случи нещо, но не може да имаш 3-4-5, които имат качества и със сигурност ще станат футболисти, а около тях – пълнеж. Някой трябва да им даде топката в коридор. Те тичат, борят се. 1-2 точни паса и след това започват грешки, пресичане. Сякаш финландците знаеха къде ще отиде пасът на нашите. Беше жалко. Поне за мен е жалко и няма никакво оправдание за тази загуба. Очаквах, че наистина ще има битка, че дори и червен картон. Да има горят, да видиш, че може би прави грешка, но иска да си я поправи. И на мача с Унгария, и вчера. Тръгва, грешен пас, противниковия играч тръгва към нашата врата, той стои и го гледа. За какво му е да се връща? Пак казвам – кучето бяга според тоягата. По-добре да започнем от най-малките и да ги учим. Да видиш как следващият път ще изрови тревата. Трябва да се гордеем, че имаме едно овне. Изглежда съм твърде стар и помня от едно време нашите футболисти как играеха. Така, както някои отбори играят сега. Биеха се, битка. От първата до последната минута и имаше успехи.
За съдийството:
„В последните години се нагледах на много случаи на ръководители на съдийството, които бяха в услуга на различни клубни президенти. Имаше един, който имаше собствено мнение, обаче един временно изпълняващ длъжността президент го отстрани, защото не е дошъл да го поздрави първите 5 дни, а разговарял още с бившия президент. Да, той не беше от тези, които се съгласяваха да сменят съдиите. Имаше собствено мнение. Повече от съдиите в последните 10-15 години, повече от шефовете, бяха в услуга на различни клубни президенти и ако даден съдия не им хареса, той беше изваждан от листата и беше отстраняван. Прекъснаха се кариерите на някои много кадърни съдии. Защото те не бяха сред послушковците. Едно от най-опасните неща е комбинацията съдийски наблюдател – главен съдия. Ако наблюдателят е решил да ти отреже главата, реже като главата на яре, защото има нареждане. Новото ръководство, ако не изкорени тези практики, нищо добро не чака българския футбол. Без значение кой ще е начело. Система, ВАР-МАР. Аз не претендирам ,че разбирам от футбол, но уважавам мнението на Платини. Той казва, че най-голямата простотия е ВАР. По този начин се обезличава футболът. Винаги е имало грешки. Спомняте си „Божията ръка“ с участието на българин. Това остава в историята. Един път завинаги трябва да стане шеф на съдиите, на когото не му пука. Който да казва „не“. Да избира тези, които стават и да бъде справедлив. Ние сме фенове. Хората, които контролират съдийството са бивши съдии. Те знаят какво мисли техният колега на терена. Ако те не сложат ред в съдийското и ако ръководството на БФС не бъде взискателно, нищо хубаво не ни чака. Отново започват корупционните практики“.
За предстоящия конгрес на БФС и избора на нов президент
„Новият избор ще бъде за около година и нещо. Ако това ръководство не направи това, което се очаква от него, не спре тези съдийски назначения и грешки, ако не заложи да започне да се гради един отбор на бъдещето, значи при всички случаи следващият мандат нямат шанс да продължат. Един път завинаги трябва да стане ясно на хората, които се занимават с футбол или които пишат за футбол – да това е една магия. Същото се случва и с футбола. Ако не се заложи на здравото, на това което не е опорочено, не е окаляно – за футболистите, съдиите, ръководните органи. Да, съдиите може би ще правят много по-малко грешки, ако ние, ръководителите, не ги притесняваме и заплашваме. Тогава, ако грешат, ще грешат, защото е човешко да се греши. Трябва да се заложи на здравото, което не е оцапано и окаляно.
Само ние не даваме шанс на българите, а пускаме бежанци и кой знае откъде. Идват хора от чужбина и забелязват българските деца, а ние не им даваме възможност. Като гледам какви юноши имат в Ботев и Варна се чудя с какъв акъл се взимат чужденци при толкова много талантливи футболисти.“
Стефанов каза, че непосредствено преди конгреса ще каже кой е неговият фаворит за нов президент на БФС, но посочи какви качества трябва да има бъдещият началник:
„Рано е. Ден-два преди конгреса ще кажа. Този, който може да казва „не“. Този, който има авторитет сред футболните среди, достоен човек. Такъв, който знае за футбола повече от тук присъстващите. Ние хубаво си говорим за мениджъри, за такива и онакива. Този, който трябва да ръководи футбола в България, трябва да знае азбуката от А до Я. Говорим за професионална лига, ръководство. Не е задължително да е бил играч. Между футболен съюз, ММС, клубовете, кметства. Всички, които по някакъв начин дават своя принос за спорта, да бъдат обединени в една обща кауза, че работим да се възвърне името и славата на българския футбол. Трябва да излезем от тази дупка, в която сме в момента. Това може да се случи, само ако всички се стараем да го направим.“