Людмил Хаджисотиров: "И да бяхме станали шампиони, пак щях да напусна Рилски спортист"

Людмил Хаджисотиров: "И  да бяхме станали шампиони, пак щях да напусна Рилски спортист"

На пресконференция в Пресклуб  „България“ бившият старши треньор на баскетболния Рилски спортист Людмил Хаджисотиров заяви, че до момента в кариерата му се е налагало да прави компромиси в името на това отборът на върви напред.

“Преди да стане треньор човек се учи, чете и мисли, че знае доста неща, но когато станеш наставник и си вярваш, че си готов,  вече на тази длъжност с опита научаваш колко неща не знаеш и също така се учиш да се приспособяваш към различните ситуации, защото има много психология в менажирането на 12 характера, повечето от които са с така голямо его и със състезателен дух, който им е помогнал да стигнат на добро ниво в баскетбола. Много  усилия  са необходими да ги подчиниш да работят като едно в името на отбора и на това да се постигат целите. Имало е кризисни ситуации абсолютно всяка година в отбора, независимо дали сме имали само 2 загуби през сезона или повече и се е налагало да правя компромиси в името на това отборът да върви напред и да няма допълнителни проблеми. За някои от тях съжалявам, а за други не, защото са помогнали Рилски спортист да бъде по-добър отбор и да има по-добри резултати. Но за мен най важното е все пак човек да има принципи и ценностна система и да не престъпва дадена граница дори с цената на това отборът да не постигне дадена цел или резултат”, коментира Хаджисотиров пред репортерите. Той разкри, че е против промяната на правилото за броя на чужденци и българи на терена в мачовете от Националната баскетболна лига.

“Аз изразих моето мнение, че съм против промяната на правилото и да има само един българин на терена. Смятам, че претегляйки плюсовете и минусите, конкретно за българския баскетбол и българските играчи, е по-добре да има двама българи на терена. Аргументите са различни. Смятам, че когато има такова правило, се форсират треньорите да работят повече върху развитието на българските играчи и е неизбежно да има повече мотивация, защото самите играчи знаят, че ако работят здраво, ще имат възможност да играят. Много важен аргумент за мен е, че ядрото от момчета в младежкия национален отбор до 20 години имаха шанса този сезон да играят доста в отборите в НБЛ. Ако имаше правило за един чужденец, те щяха да търкат пейката през целия сезон, защото пазарът наистина е такъв, че с добри агенти и мениджъри за по-малко пари, може да вземеш добри чужденци”, заяви Хаджисотиров и допълни, че 11 години са страшно много време  човек да бъде в един клуб, от които  седем  като старши треньор  – това рядко се случва в Европа, за което  е благодарен на ръководството на клуба.

„ Сега като съм в София и погледнато назад ми се струва като един миг целият период, а реално наистина са 11 години. Аз изразих благодарност към всички, които са работили във времето и са ми дали този шанс. Наистина ние последните две-три  години печелим редовния сезон. Слушах скоро в едно предаване, ако не се лъжа, че за три сезона сме били със 73 победи и 8 загуби. Успяхме да спечелим Купата на България и Суперкупата. Имахме много силни представяния, но за съжаление, въпреки че беше дебют за Рилски спортист и достигнахме в две поредни години до финала в НБЛ, не успяхме да спечелим титлата, което  бе основна цел. Тази година конкретно аз мисля, че имаше няколко неща, които не ни стигнаха. Сигурно е имало някои грешки или подобрения, които е трябвало да се направят в селекцията, наши грешки – треньорски или на играчите, но като цяло това го има във всеки един отбор. Мисля, че ние играхме силно през редовния сезон и започнахме много добре годината. Знаете, че има правило, което разрешава в рамките на трансферния период отборите да се подсилват и доста отбори избират такава стратегия, че да имат допълнителна селекция”, каза още Людмил Хаджисотиров и продължи:

“Тази година беше, ако не се лъжа, до 4 март този период. Ние решихме, че ще продължим с отбора и състава, който имахме, което от една страна е морално  и е правилно спрямо състезателите, които са се трудили цяла година и сме били първи. От друга страна, липсата на добавяне на качествени състезатели дава своето влияние чисто върху резултатите на един отбор и за мене това е подобно като на едно състезание с коли, в което ти си с една кола и се състезаваш и си пред останалите, но в един момент останалите коли се подсилват и постепенно те настигат, и задминават в някаква ситуация. Дали е правилно това или не като селекция, резултатите го показват, дали е морално или не – щом го позволява правилникът, това е част от играта и доста отбори го правят. В интерес на истината помогна доста и на Балкан Ботевград, които станаха шампиони с добавянето на двамата състезатели“.

Л. Хаджисотиров подчерта, че  съдийството също е изиграло роля Рилски спортист да не играе на финала на НБЛ.

 „Аз не искам да говоря за цялостното представяне на съдиите, но това, което се случи в четвъртия мач в Бургас – казвам го,  след като спокойно съм изгледал  отново мача, наистина можехме да имаме претенции  към съдиите и това повлия  за да не се играе пети мач. Кой щеше да се класира за финала, това вече никой не може да гарантира. Отборът на Черноморец, който направи много силен сезон, беше труден противник, но конкретно в този мач това също имаше влияние.  Ние полагаме много усилия като треньори и като играчи, работим изключително много за усъвършенстването си,  но това трябва да се случва по същия начин и  с нивото на съдийството, за да може да кореспондира. Също така, когато някой прави грешки, както нас ни глобяват и ни наказват, и това се пише  и се публикува навсякъде,  по същия начин  трябва  да се търси отговорност  и от въпросните съдии, за да може да има по-голямо напрежение върху тях и да си вършат работа по възможно най-добрия начин. Иначе има една безтегловност, липса на отговорност и те знаят, че дори и да има, да се случат някакви грешки, няма да е голям проблем, защото наказанието е дребно, а и не се публикува, остава анонимно и реално керванът си върви, а кучетата си лаят.”

Людмил Хаджисотиров заяви, че  много години поред му са се събрали и има нужда от малко почивка, а  след това смята да ходи по семинари , за  да си подобря уменията и качествата, да посети някои отбори в Европ и  ако има възможност,  да проследи подготовката им. И след това ще гледа  какви възможности  за работа ще се появят.

Попитан дали решението му би било друго, ако Рилски спортист бе станал шампион, специалистът отговори:

“Честно казано аз така си бях наумил и взел решения за мене още преди няколко месеца, че независимо дали ще станем шампиони в края на сезона с Рилски спортист или не постигнем  целта си, това ще ми бъде последната година в клуба. Смятам, че в някакъв етап се изчерпват нещата или просто човек има нужда от презареждане, за да може да се качи на следващото стъпало и да функционира, и да работи още по-добре.”

На въпрос дали българските треньори имат   шанс за работа в чужбина и каква е ролята на треньорите в Националната баскетболна лига, Людмил Хаджисотиров коментира:

“Любомир Минчев например бе треньор в Косово. Това е трудно първенство за работа и той успя да спечели Купа и Суперкупа  и изведе отборът от осмо до първо или второ място, което беше много добре и смятам, че трябва да се случат няколко такива ситуации, няколко треньори да излизат в чужбина на някакво средно ниво, да работят добре, да имат добри резултати и да проправят път за останалите, които изобщо имат такива амбиции. Има няколко треньори, които са с по-международен профил и които сме минали през школата на ФИБА, които мисля, че биха имали възможност. Но има много лобизъм в цяла Европа. А относно ролята на треньора в българското първенство, смятам, че има напрежение като навсякъде. Това е професия, в която има много напрежение и реално е публична професия, в която всеки може да ти гледа работата, да си изказва мнението, да те критикува, рядко да те поощрява, така че е трудна работа и професия”