Инициативата е плод на съвместните усилия на пресклуб „България“ и списание „Атлетика“ на БФЛА и има за цел да се докоснем до несподелени и незабравими мигове от историята, разказани от звездите на Царицата. “Искаме да припомним успехите на българската лека атлетика на младото и талантливо поколение”, каза Антон Бонов. Началото на поредицата ще представи олимпийските медалисти на Родината ни – 13 велики спортисти, носители на 19 олимпийски отличия. Главният редактор на сп. „Атлетика“ съобщи, че по случай 100-годишнината се подготвя допълнено издание на енциклопедичния труд с автор покойния вече Григор Христов „Царицата“, която излезе от печат за 80-годишнината на атлетиката у нас.
Днес гости в пресклуб „България“ бяха сребърната медалистка на 800 метра и 4-та на 1500 м от Игрите в Монреал 1976 Николина Щерева и най-бързият българин, бронзовият медалист в спринта на 100 метра от Москва 1980 Петър Петров. Лъчезарната бегачка на средни и дълги разстояния, която има рекорди на дистанции от 400 м до 10 000 м, днес празнува своя рожден ден и домакините й поднесоха красива бяла орхидея.
„На Олимпийските игри е важен медалът, никой не мисли за постижението“, каза талантливата атлетка. Тя си спомня как преди полуфинала като вижда стартовия лист казва, че няма да се класира на финала. А на финала шансът за злато е близо: „В Монреал за първи път бе монтирано елтабло. В един момент се видях първа! А това действа много лошо. После треньорът ми каза, че финалът е свършил, когато пресечеш линията“. Тя си спомня също смешен епизод как се похвалила на свой приятел-боксьор, че се е класирала за финала и той възкликнал: “Най-малко сребро!“ „В бокса може и сребро да е, защото са двама, но в атлетиката си осми“, обяснила Н. Щерева. „Атлетиката е спорт с много силна конкуренция, 7-8 състезателки в България по мое време се въртяха около 2-те минути на 800 м“, каза още олимпийската вицешампионка на 800 м от Монреал. „Успехът започва от съблекалнята“, разкри още атлетката и напомни, че не е допускала други много близо до себе си.
Щерева призова в София да се направи стадион само за лека атлетика, защото състезателите нямат нужните условия, за да тренират.
“Това е голям проблем. Имаме нужда от стадион само за лека атлетика. За да бъде един спорт успешен, трябва да бъде по-централизиран. По мое време имахме и страхотно много научно обезпечаване на спорта. Имаше и лаборатория по лека атлетика. На младите искам да кажа, че е въпрос на чест да представяш България на Олимпийски игри. Самото участие остава спомен за цял живот. Ще бъде много трудно дори влизането на финал в Париж, ако се случи ще бъде подвиг”, каза още олимпийската вицешампионка.
„Много са малко спринтьори с два олимпийски финала, по времето на Петър Петров бяха само трима“, представи А. Бонов най-бързия българин. Той се класира в Монреал 1976 на осмо място, а четири години по-късно в Москва печели бронзовия медал.
„На първата Олимпиада отидох като “г-н никой”, имах четири бягания, но прищипах нерв на кръста и не можех даже да дишам. На полуфинала излязох на пистата без да съм загрял, имаше пет фаулстарта, но на шестия тръгнах и финиширах четвърти. Моят рекорд на 100 метра е 10.13 секунди, което не е нищо, особено от днешна гледна точка, но тогава беше пети по сила резултат. В кариерата си съм победил седем олимпийски шампиони и имам два финала на 100 метра, което е нещо уникално”, каза Петър Петров. Той смята, че да имаш талант и психика на победител е най-важното за успеха. „Това го няма всеки. Защо голямата Украйна не можа да роди втори Борзов?“, риторично попита най-бързият българин /Валерий Борзов, легендарен атлет на 100 м и 200 м с 2 златни, сребърен, 2 бронзови медала от Олимпиадата в Мюнхен и в Монреал, многократен европейски шампион/.
“Не искам да си спомням и за двата финала. В Монреал бях без треньор, а в Москва моят треньор получи инфаркт и го приеха в болница. На младите искам да кажа, че е изключителна чест да се класираш на олимпийски игри”, добави той.