Днес по случай 100-годишнитата от създаването на родната федерация по ски, в Пресклуб „България“ започна поредицата „Звезди на белите писти“ с някои от легендарните състезатели , сътворили с постиженията си историята на белия спорт. Доайенът на спортната журналистика Асен Минчев припомни, че през 1924 г се създава Български ски клуб, който е родоначалник на федерацията. А през 1932 г Международната федерация по ски приема България за свой член.
Димитринка Димитрова, арх. Антоанета Златарева, Сашо Диков и Георги Кочов се върнаха в спомените си към най-съкровените моменти от своята спортна кариера, но без да премълчават проблемите и критиките за състоянието на спорта днес.
Димитринка Димитрова, носител на всички титли на републиканско първенство, призна: „Животът ми е ски! Ските ме направиха човек. Бяхме златно поколение и лавина бяла! Бяхме първите жени на Световно първенство. Имаше конкуренция, имаше борба, но бяхме и приятели в отбора“.
Ведрата скиорка с умиление и весело чувство се връща към огромната разлика между нейната екипировка и тази на състезателите от развитите страни, без това да я лишава от силната мотивация да покаже колко добре е подготвена. „Спомням си как сложих носна кърпичка на автомата, за да се затворят ските“, каза Д. Димитрова. Тя не крие радостта си, че сега имаме състезател като Алберт Попов, който доказва, че може да е на световно ниво, както и младите ни сноубордисти, /Тервел Замфиров, Александър Кръшняк, Кристиан Георгиев и Петър Гергьовски / които печелят медали и записват призови класирания на Световното първенство.
„Спортът дава много, всичко, което е добро за човека. Благодаря на покойния си баща. В Славия бяхме 10 момичета, които се състезавахме на едно ниво“, започна балканската шампионка арх. Антоанета Златарева, дъщеря на големия треньор Борис Златарев, под чието ръководство са излезли едни от най-впечатляващите имена на нежния пол в родните ски. „ В България преди имахме много състезания. Аз съм печелила Купа „Алеко“, Купа „Родопи“. Имахме и много публика. Страшно много хора, тълпи от хора гледаха състезанията. Сега това го няма“, сподели Златарева. Тя е убедена, че трябва да има повече състезания в страната за всички възрасти и хората да бъдат увлечени да ги гледат на място.
Сашо Диков, първият българин, донесъл точки за Европейската купа в слалома, си спомни с усмивка как известна фирма му е дала старите ски на най-добрия американец. Според известния журналист от екрана, който е и първият носител на Купа Боровец проблемът с интереса към ските е в световен мащаб, тъй като спортът е много труден, колкото и да е красив, има еднообразие. Има и други причини, добави С. Диков.
Георги Кочов, първият българин победил колоса Ингемар Стенмарк през 1973 г , който 19 пъти е печелил Световната купа, сподели, че е имал късмета да тренира при един от най-добрите треньори – Божидар Николов, а после при Петър Попангелов-старши. „На Световното първенство през 1974 г бяхме потиснати, че нямахме екипировка както чуждестранните състезатели, но физическата ни подготовка беше перфектна“. Самоковлията, който повече от едно десетилетие е треньор на националния отбор през 90-те години на ХХ в., днес вижда, че държавата не оказва необходимата подкрепа на спорта. „Родителите се раздават, но те са до време. И в юношеския отбор се искат по 20 000 лв на година за състезател“, каза Г. Кочов. “Когато родителите нямат тези пари, слагат спирачка и детето приключва със ските. На състезание при децата се явяват по 250 участници, при юношите старша възраст имаме по 5”, описа картината Кочов.
„Необходимо е държавата да осигури не само фиксиран процент от Брутния вътрешен продукт като бюджет за сферата на спорта изобщо, но също така да има смели държавни мъже да вземат решения“, подчерта Сашо Диков. Да има облекчения за фирмите, които инвестират в спорта, а също така да се даде ход на изграждането на крайно необходимата спортна инфраструктура, каквато е втори лифт на Банско и лифт на Алеко. Това са все мерки, които не търпят повече отлагане. Що се отнася до възпрепятстването на тези проекти от зелените движения, доайенът на спортната журналистика Асен Минчев обърна внимание, че “японските Алпи”/планината Татеяма/ са „нарязани като рибарска мрежа“ от ски писти, а страната на изгряващото слънце е добре известна с високата степен на екологичните стандарти.