Много силна емоция, освежена с колоритни спомени и шеговити епизоди, насити атмосферата днес в Пресклуб „България“ по време на втората част от поредицата „Златните ръкавици на България“. Съвместната инициатива с родната федерация по бокс е посветена на 100-годишнината от създаването на древния спорт на родна земя.
Гости днес бяха президентът на централата Красимир Инински, олимпийският шампион от Москва 1980 , световен и два пъти европейски първенец Петър Лесов и обявеният за най-добър боксьор в света, единствен победител на планетата срещу Флойд Мейуедър /на олимпийския полуфинал в Атланта 1996 /, трикратен световен и европейски шампион Серафим Тодоров.
„Чест и привилегия е за мен да съм редом до тези легенди. Радвам се, защото съм преживял успехите им лично и съм се радвал безкрайно много, когато в тяхна чест звучеше българския химн. Със Серафим Тодоров имаме дълга история, защото докато бях част от националния отбор, винаги сме били в една стая с него. Слагаха ни винаги заедно на лагерите, аз като по-малък, да се уча. Имаме много спомени, бях заедно с него, когато го обявиха за най-добър на планетата на Световното първенство през 1991 година. И сега имаме общи планове, той има какво да даде на бокса“, сподели развълнуван Красимир Инински.
„Никога няма да забравя два финала. На първо място е този от Олимпийските игри в Москва / срещу руснака Виктор Мирошниченко/ . Аз отидох там със самочувствие. По пътя към турнира имах само една загуба за 3 години и бях шести в ранглистата, нищо че бях малък. Вярвах, че ще спечеля и го направих“, върна се в спомените си Петър Лесов – най-младият олимпийски шампион, който стъпва на върха на 19 години и след като през цялото време се бие с травма на ръката. „Преди мача гледам бореца Георги Райков, който беше станал олимпийски шампион, да обикаля. Носеше медала. Той ме видя и вика: “Ей, ти няма ли финал да играеш? Я чакай да те натъркам с моя медал да хване дикиш.” Натърка ме и за късмет станах олимпийски шампион“, сподели още „Паганини на ринга“, както го нарича бившият президент на МОК Хуан Антонио Самаранч.
„Другият ми незабравим момент е финалът на Световното първенство в Йокохама година по-рано. Спечелих всичките си мачове, но след като бих и за златния медал, бях толкова уморен, че едва стоях на краката си, докато ми вдигнат ръката. Трябваше да сваля 8 килограма току преди турнира“, разказа още Петър Лесов. „Най-важното е да има разбирателство между треньор и състезател, както ние имахме с Николай Джелатов“, каза още Лесов, който като треньор изведе до световния връх Детелин Далаклиев и Станимира Петрова.
„Ако имам възможност да се върна назад във времето, сигурно пак бих извървял този път, макар да е много тежък и да съм преживял много несгоди през годините. Бях истински уникат на ринга, неповторим, всичко ми идваше свише, не приличам нито на баща ми, нито на майка ми. Нямаше кой да ме бие и съжалявам, че на финала на Олимпийските игри в Атланта не ми дадоха златния медал. Минал съм през много, можех да съм на мястото на Мейуедър, след като го бих на полуфиналите, но му дадох път на него, аз избрах България“, сподели през сълзи Серафим Тодоров.
“Тогава, когато получих това предложение, любовта ми към България ме заслепи. Но ако сега получех подобно предложение, може би пак нямаше да го приема. Аз ви казах човек с какъв морал съм. Аз съм идеалист и такъв си оставам. Единствено бих дал съвет на младите да бъдат много упорити, да слушат треньорите си, да се раздават и да покажат, че боксът е спорт с традиции в България. Младите са рекламата на България и те могат да направят така, че за българския бокс отново да се говори по света”, добави Серафим Тодоров.
Красимир Инински разкри, че през 2022 година Серафим Тодоров е бил назначен на работа към федерацията, но от Министерството на младежта и спорта го лишават от заплата, тъй като няма образованието и необходимите лицензи, за да бъде треньор.
“На световното първенство в Тампере през 1993 година Серафим бе обявен за най-добрия боксьор в света. Бях много щастлив, че тогава бях заедно с него. Ние винаги бяхме в една стая – по лагери и на първенства и сме като братя. Понеже съм обещал винаги да му помагам с каквото мога, през 2022 година го назначих за треньор във федерацията. Обаче дойде това недоразумение Руди Гела /Радостин Василев – министър на младежта и спорта/ и не му позволиха да взема заплата. Бюрократични работи. Сарафа винаги е добре дошъл, но между добре дошъл и свършена работа има разлика. Но все има разпоредби, с които трябва да се съобразявам, защото министерството не е мое. Ще направя всичко той да бъде част от нашето семейство. Ние обединени сме по-силни”, обясни Инински, който много държи на екипната работа.