Това послание отправиха днес към националните състезатели преди Олимпиадата в Париж прославените им предшественици на ринга Свилен Русинов и Тервел Пулев. Те гостуваха в поредицата „Златните ръкавици на България“ по случай вековния юбилей на бокса, съвместна инициатива на федерацията и пресклуб „България“.
В пресконференцията участва и президентът на централата Красимир Инински. Той поздрави своя съотборник в националния отбор Свилен Русинов и таланта от следващото поколение Тервел Пулев и изтъкна, че боксът ни е силен, защото има единство, добре организирана екипна работа и всеотдайност към любимия спорт. „За нас боксът е религия!“, каза Инински, който получава доверието на клубовете да ръководи федерацията вече 12 години.
Женският бокс дебютира на Олимпийските игри в Лондон 2012 г и намалиха квотите при мъжете за сметка на нежния пол, припомни Тервел. Най-тежкото изпитание той изживява не в битката по пътя до бронзовия медал в кат. 91 кг на най-престижния спортен форум, а на квалификацията в Трабзон, Турция, когато е останала само една квота за Европа. „Силите ми бяха изчерпани, но продължавах да се бия“, върна се към физически изтощителните мачове по-малкият от братята Пулеви преди решаващата му крайна победа. А за Олимпиадата в британската столица той сподели, че това е магично първенство. Няма угризения за загубата на полуфинала срещу световния шампион и бъдещ олимпийски шампион Олександър Усик от Украйна.
„Бронзовият олимпийски медал 2012 г не е само мой. Той е заслуга и на федерацията начело с Краси Инински, на треньорите в националния отбор, на екипа, който се грижи за възстановяването“, категоричен е Тервел Пулев. „Не сме малък народ! Трябва да имаме по-големи мечти, както каза и Свилен Русинов!“, подчерта Пулев младши. Той цени много и своите три медала от Европейски първенства за мъже. Всяко голямо отличие за него е важно и поради факта, че така се трупа опит, а и се срещаш с едни и същи съдии, състезатели, треньори, стана ясно от думите му. За нашите боксьори сега, преди Олимпиада в Париж, Тервел смята, че е най-важното да имат спаринг партньори, за да са мобилизирани и в добра кондиция. Шефът на федерацията Инински съобщи, че и двамата ни състезатели при мъжете с олимпийски квоти /Хавиер Ибаниес и Рами Киуан/ заминават с тази цел за Тайланд, където от 24-ти е последната олимпийска квалификация, на която, както е известно ще се борим за още няколко квоти.
Тервел съобщи, че за следващия му мач на професионалния ринг в момента се водят преговори с бивш световен шампион, но конкретни подробности към момента не може да даде. На въпроса коя е неговата мечта сега, той отговори: : “Да съм щастлив!“ и добави „И в личния живот, както съм и щастлив!“ Първородният му 15-годишен син активно играе футбол, а по-малкият засега тренира волейбол, най-малкият е само на три години. Спортът трябва да е постоянно част от живота ни, убеден е Тервел.
Свилен Русинов си спомни как преди 25-26 г е учил в ЦСКА на техники тийнейджърите Кубрат и Тервел Пулеви. Благодарение на тяхната игривост и отдаденост постигнаха толкова много, обобщи Русинов, който на Олимпийските игри в Барселона 1992 г. зарадва България с бронзов медал в тежката категория. Той сподели, че и до днес съжалява, че не е спечелил златен медал, защото е подценил на полуфинала нигериеца Ричард Игбайнегу и това му коства загуба, след като го е победил убедително година по-рано на Световното първенство. „На Световното 1991 г. го отнесох още в първия рунд. На Олимпиадата бях сигурен, че ще го победя, но загубих с 9:7“, върна лентата Русинов.
Той се гордее, че на Световната купа в Банкок побеждава великия Виталий Кличко. „Виталий беше много по-добър от брат си и 10 години нямаше кой да го победи“, подчерта Русинов, който е и два пъти световен вицешампион и веднъж бронзов медалист. Той има и медал от всеки турнир, в който е участвал, което също му отрежда достойно място в 100-годишната история на българския бокс. Качествата, изградени в бокса, му помагат и в работата му като кмет на с. Градежница, Тетевенска община, каза още успелият мъж. Иска младите да дерзаят и да имат по-големи мечти. Неговата мечта сега е свързана с едно момче, на което е треньор. Няколко пъти вече е шампион, похвали се Русинов и му пожелава да продължи все така. Треньорът е сигурен в успеха при силна воля : „Ако другите тренираха по 4 часа, аз тренирах по 8. Всичко с много труд съм постигнал, така че не мога да кажа, че съм талант“, отсече той.