На специална пресконференция в Пресклуб „България“ знаменитият ни състезател по фехтовка Васил Етрополски – първият българин, световен шампион на сабя, заяви, че е решил да се кандидатира за президент на Българската федерация по фехтовка (БФФ) на предстоящото Общо отчетно-изборно събрание с основната цел, че може значително да се подобрят условията за развитието на този спорт у нас.
“Преди два месеца дадох пресконференция, на която обявих кандидатурата си за президент на федерацията и тази е естествено продължение, за да кажа защо има нужда от някаква промяна. Трябва да има прозрачност и масовост в спорта, а не да се разчита само на няколко състезатели. Величка Христева е начело от 20 години – нещата са същите, хората са същите, има доста причини нещо да се промени”, каза Етрополски. Той подчерта, че много хора му са се обаждали и са го информирали, че положението не е добро, а някои дори са стигали до крайния извод, че този спорт загива.
„Разбрах, че клубове се изключват, състезатели се обезсърчават, има разделение между треньори и клубове и нещо трябва да се промени“, заяви Етрополски пред репортерите и допълни, че ако трябва да се променя структурата и начина, по който се работи, трябва да стане именно в началото на новия олимпийски цикъл. Васил Етрополски подчерта, че сега вниманието на федерацията е фокусирано предимно върху трима-четирима състезатели, които постигат успехи.
“Не мога да скрия, че фехтовката има постижения и медали в последните години, но дали е постигнато това, което е поставено като цел. Важна е масовостта. Според мен федерацията трябва да се грижи за възпитанието и здравето на младежта, трябва да развива спорта отдолу нагоре. Докато сегашното ръководство на БФФ се е съсредоточило само върху няколко души, които е съвсем възможно да се появят като таланти дори и при една лоша организация. С тях се прави опит да се извинява лошата структура и това, че нищо не се прави за развитието на спорта. Когато тези състезатели си отидат, върху тази структура нищо не може да се изгради и не може да се очакват нови таланти. Или трябва да имаме някакъв огромен късмет това да се случи“, каза Етрополски и добави, че друг сериозен проблем е пълната непрозрачност в работата на УС.
„Сега БФФ се държи като майка към едни и като мащеха към други. Два-три клуба са фаворизирани, а на останалите не се обръща внимание. Ако някой се оплаче, ги заплашват, че ще бъдат изключени. Никой не знае как се разпределят средствата. Дават се прекалени правомощия и пълномощия и на Управителния съвет, и на определени личности, които диктуват всичко – кой ще е съдия, кой ще е треньор, кой ще отиде на голямо международно състезание. Ранглистите не се взимат предвид, критерии не се обявяват предварително. В един нов 4-годишен цикъл, в който има избори, се обещават неща, които после не се изпълняват. Едни и същи хора се избират, няма нови идеи. Всеки, който влиза в Управителния съвет с намерение да промени нещо, бързо вижда, че не може, и излиза. И така си остават същите хора. Ако задам въпрос какво се е променило, никой не може да ми отговори, освен да ми посочи някой състезател, който е спечелил медал в някое международно състезание. А това не е здравословно за една федерация, защото не това е нейната главна цел“, поясни Етрополски и с горчива ирония си спомни, че преди около 15 години хора, недоволни от ръководството на БФФ, са поискали да даде името си за създаване на академия, която да развива спорта и да смени УС. Сега същите тези хора са в ръководството на федерацията и се опълчват срещу него…
„Преди 15 години дойдоха при мен Ивайло Воденов и Запрян Ванчев – хора, с които от много години се познавам. На Воденов съм бил треньор известно време, с Ванчев сме били приятели и съотборници. Те ми казаха, че фехтовката загива, защото федерацията не е това, което трябва да бъде. След което ме помолиха да помогна. Основахме академията, дадох си името. Помагах с пари понякога, плащах стипендии, пътувах до България, за да се срещам с хора от клубовете, с кметове на общини. Правех го за фехтовката. В един момент същите хора влязоха в Управителния съвет на федерацията, с която ужким не можеха да работят и щяха да я преструктурират. Като влязоха в УС започнаха да работят с това ръководство. След това не искаха моята помощ, аз да съм там и да работя срещу тази система. Защото тези, които ме познават, знаят, че няма да влизам в машинации и правя всичко в името на фехтовката, не за облаги. Наложи се да закрия академията и да забраня да се използва името ми“, заяви Етрополски.
На пресконференцията присъстваха и деятели на фехтовката, председатели на клубове, състезатели и родители, които споделиха много скандални факти и примери.
Председателят на клуб „Младост“ Емил Попстоев заяви, че се създават много клубове, които на практика нямат дейност, но са регистрирани с цел да се направи една система, която да помага на УС победа при изборите. По този начин се държат всички други клубове в подчинение. И така федерацията е успешна само към “своите хора” и „своите“ клубове . Той даде пример и за скандален случай с фехтовач от неговия клуб, който е играл срещу сина на Ивайло Воденов и след като неговият състезател повежда в резултата, за съдия се слага друг състезател, който в следващия кръг е трябвало да играе… с победителя от двубоя! Състезателите на клуб „Младост“ пътуват на собствени разноски на европейски световни първенства.
Попстоев, заедно с Младен Младенов, ръководител на клуб в Шумен, разкриха и други подобни случаи, които според тях показват липса на еднакви критерии и отношение към клубове и състезатели. Бе посочено,че към БФФ няма Треньорски съвет и Комисия по етика.
Сара Младенова, държавна шампионка на рапира от клуб Шумен, заяви:
“Разочарована съм от отношението на федерацията. Освен това има голяма липса на съдии и треньори в спорта. До няколко години, ако нещата продължат така, това оръжие няма да съществува”.
Накрая на пресконференцията Васил Етрополски заяви, че сегашното ръководство на БФФ е постигнало наистина много значим успех – успяло е да създаде система, която да държи другите в подчинение и страх.
„От моите срещи се уверих, че имам доста широка подкрепа и се надявам, че тя ще бъде достатъчна. Надявам се също, че клубовете, които са с досегашното ръководство, ще разберат, че фехтовката стои над всичко и това е шансът нещо да се промени“.