За забележителен принос към българския волейбол и по повод прекратяване на състезателната му кариера днес Пресклуб „България“ връчи на Теодор Салпаров „Златен трикольор“. На церемонията присъства старши треньорът на ВК ЦСКА Александър Попов, специалистът, под чието ръководство през 2002 г волейболистът печели първия голям трофей в своята кариера – Купата на България.
Либерото с над 500 мача в националния отбор и спечелени медали от Световно и Европейско първенство, Световна купа, призови класирания на 2 Олимпиади, благодари специално за наградата, за това, че е неговият труд е оценен. Той сподели, че отсега нататък ще продължи да помага с каквото може, но волейболът, поне в близка перспектива, остава настрана за сметка на грижата и вниманието към семейството и някои други неща. Теодор Салпаров призна, че е отслабнал с повече от 10 кг преди бенефиса тази събота, на който ще се съберат куп звезди в столичната зала „Арена 8888“- олимпийски, световни и европейски шампиони, с които той е играл през годините. „Да идва по-скоро събота и да свършва“, каза трикратният златен медалист в Шампионската лига със Зенит (Казан). „Бил съм му треньор 8 години. То е както в едно семейство, винаги има добро и лошо“, върна лентата назад наставникът на ЦСКА Александър Попов и подчерта, че Т. Салпаров е започнал много млад и се е наложил в отбора, защото има технически възможности и характер на боец, няма млади и стари.
А за Купата през 2002 г, треньорът си спомни: „Имаше един хегемон тогава – Левски Сиконко и ние бяхме първите, които развалихме рахатлъка на Данчо Лазаров /б.а. собственик на онзи отбор /. Нещо, което ни обединява с Теди Салпаров, общият ни знаменател, това е любовта към топката“. И като израз на тази любов, Попов разказа един епизод след загубен мач на ЦСКА. Треньорът прави двучасов разбор на играта пред всички и така времето за тренировка изтича и той освобождава играчите. „Разпуснах отбора, но двамата с Теди играхме почти още два часа. По време на тренировките, когато имаше водни паузи, отново двамата играехме“, добави Ал. Попов.„Когато бях контузен, играех вкъщи с топката на стената. Любовта към топката ме върна на високо ниво“, каза Салпаров. Той съжалява за много изгубени мачове, един от които е олимпийската квалификация във Варна, която лишава националния отбор от възможността да играе на трета Олимпиада, но загубите не могат да стопят любовта, подчерта именитият волейболист.
За предстоящия бенефис „Една кариера – една легенда“, Салпаров каза, че е поканил всички, с които е играл, ще дойдат шампиони от различни генерации, италианци, руснаци, сърби, бразилци, разбира се и сънародници и се надява на хубав празник. Матей Казийски и Пламен Константинов няма да могат да участват поради служебни ангажименти, поясни Салпаров. Събитието има и благотворителна цел – събраните средства ще бъдат дарени за деца с тежки здравословни проблеми. Няколко дни след бенефиса, на 9-и септември, в София започва Европейското първенство по волейбол за мъже и Салпаров ще се радва нашият отбор да стигне до финалната четворка. Той отчита, че тези момчета са много по-задружни, отколкото съотборниците му в националния тим, когато той играеше, което е голям плюс. Що се отнася до техническите умения, има пропуски, но те се дължат на системата на обучение – няма го ранното изграждане на уменията от спортните училища и детско-юношеските школи, каквото е постигнал той още с първия си треньор Стефан Христов.
Ако гледаме към Лос Анджелис 2028, първо трябва да се класират за Олимпиадата нашите момчета, каза Салпаров. „Пред нас има 5-6 отбора. Няма го постоянството при нашите момчета – бият по-силен отбор, падат от по-слабия. А иначе можем да си мечтаем“, завърши той коментара си дали след сребърния медал на Световното миналта година може да сбъднем мечтата си и за олимпийски медал по волейбол, какъвто не сме имали от Олимпиадата в Москва 1980 г.