Това сподели днес звездата, която заедно с Йорданка Донкова е връх в бягането с препятствия на 100 м. Загорчева гостува в поредицата „Българските имена на Царицата“ – съвместна инициатива на Пресклуб „България“ и сп. „Атлетика“ по случай 100-годишнината на леката атлетика на родна земя. От името на федерацията Антон Бонов й връчи почетни юбилейни медали, а министърът на младежта и спорта Георги Глушков изпрати поздравителен адрес по случай рождения й ден.
Загорчева се върна 4 десетилетия назад в спомените си, когато е големият възход в развитието на нейната кариера. На първото Световно първенство по лека атлетика в Хелзинки през 1983 г тя печели бронзов медал.
„Бях състезателка на Левски Спартак и от ръководството на клуба ме предупредиха, че може да ме освободят“, разказа талантливата хърделистка за преживения трус. Тя решава, че иска сама да си тръгне, щом не са удовлетворени от резултатите й, но след кратък разговор с Борислав Лазаров, тогава шеф на клуба, той е категоричен, че тя трябва да продължи подготовка, но я изпращат при треньора от ЦСКА Христо Гергов. „С него много бързо напреднах – 12.48 сек. В онези години конкуренцията беше убийствена. На финала на Световното през 1983 г ме биха две германки и останах трета. Баба ми ме успокои да се радвам на бронзовия медал, защото Германия е разделена на две, ако беше на 4, нямаше да взема медал“, каза с усмивка Гинка Загорчева.
„Бях добре подготвена и за Олимпийските игри 1984 г, но страната ни тогава не участва. После се отказах“, продължи атлетката. След три месеца съпругът й успява да я убеди да се върне на пистата и да започне тренировки. Гергов вече не е в България и неин треньор става Иван Бозов, с когото си допадат. С него Загорчева има доста успехи, медали на Европейски първенства. Следва нова смяна на треньора й порешение на Левски Спартак и тя е прехвърлена на Георги Димитров. Този тандем за нея е неприемлив – Г. Димитров работи с Йорданка Донкова. „Той е в разкрачено положение. Тя е първа, аз съм втора“, коментира Загорчева. „Аз изпълнявах всичко негово, но исках световен рекорд“, заяви атлетката. Затова се върнах при Бозов и му казах: “Искам на таблото да пише моето име”.
Под ръководството на Бозов започва да изпълнява програма за подготовка и в Драма, Гърция, през 1987 г постига целта си – поставя световен рекорд на 100 м с препятствия 12.25 сек. Година по-късно рекордът е подобрен от Йорданка Донкова /12.21 сек/. „В Драма беше непосилна жега, но бягах без конкуренция. Данчето тогава отказа да бяга с мен“, спомни си Гинка. Дали тя е искала да продължи битката и да подобри собствения си световен рекорд? Не, защото рекордът е въпрос на много фактори. „Моето желание беше световен рекорд и след това световна шампионка“, призна Загорчева.
„Един месец по-късно беше световното първенство, конкуренцията беше жестока, всяка една от нас беше потенциална медалистка. Преодолях стреса, защото умеех да се концентрирам, да се състезавам в решителните моменти. Първа тръгнах, първа завърших и взех световната титла. Можеше да бъде и с по-добър резултат, но валеше проливен дъжд. След полуфинала бях цялата мокра, събраха ни в един тунел и имахме 40 минути до финала. Дори не се преоблякох. За финала излизахме през една желязна порта на стадиона, която била от римско време. Нищо не се виждаше почти, но само успях да погледна, че грее слънце и пистата е малко изсъхнала”, добави Гинка Загорчева.
Два дни преди да се качи на почетната стълбичка и да чуе българския химн, Гинка Загорчева е благословена от папа Йоан Павел Втори. Тя с вълнение пресъздаде преживяното на 2-ри септември 1987 г. от срещата й с най-високопоставения духовен водач на католическата църква.
“Аз съм католичка и много исках да отида тогава да видя папата. Имаше аудиенция с над 500 състезатели във Ватикана и ние от България отидохме петима души. Бяхме на последния ред. Той произнесе словото си на 7-8 езика, след което тръгна попътеката и се спираше тук-там. Накрая се доближи на около 2 метра и се взираше в мен. После се приближи още малко и аз първа си подадох ръката, след което целунах ръката на папата /той носеше голям пръстен с разпятието/. Никой преди това не целуна ръката му, което е начин да покажеш уважение в католическия свят. Аз му казах, че съм от България, той ме попита на български “От къде си?”, отговорих от София, а той започна да ме гали по главата, обърна се с лице към цялата зала и с вдигната ръка каза: “Бъди благословена!” Цяла нощ не спах от вълнение, а два дни по-късно станах световна шампионка”, разказа Гинка Загорчева.
Атлетката изрази съжаление, че не е успяла да завърши състезанието на Олимпийските игри в Сеул поради нелекувана своевременно травма, която се усложнява и я лишава от шанса да покаже отново класата си.
„Получих травмата на състезание преди това, но не ме закараха в болница, а се лекувах сама. Бях със скъсан мускул, а на Олимпиадата той още повече се разкъса и не завърших. Много съжалявах, защото знаех, че това ще бъде последна Олимпиада за мен”, заяви Загорчева.
След прекратяване на състезателната си дейност, Загорчева си припомни участие в състезание за ветерани в Мелбърн, Австралия, където я поставят в Оупън серията /в нея са представители от различните държави във всички възрасти/. Българката държи да е в групата със своите връстници, но съдиите са непреклонни. Чак когато разбират коя е Гинка Загорчева след излъчения за нея половинчасов филм, те се съгласяват тя да бяга в своята възрастова група. Загорчева е първа при 45-годишните атлетки.
Световната шампионка и рекордьорка смята, че е много трудно в днешно време да имаме атлетки, които да бъдат нейни наследнички на пистата.
“Много отстъпихме назад България. В ония години имаше много спортни училища, а сега има много развлечения за младите. Тогава искахме да успеем, за да отидем в чужбина. Знам, че има много момичета и момчета, които искат да се изявяват, но е много трудно сега. Спортът стана много скъпо нещо”, убедена е Гинка Загорчева.
Спортът остава винаги в сърцето й, но тя не би се изкушила да консултира състезатели. „Аз трябва да покажа на състезателя това, което говоря, което искам от него, но не мога, защото годините не ми позволяват вече да го правя“, завърши едно от големите имена на Царицата Гинка Загорчева.
