Осемкратният световен и 27-кратен европейски шампион по таекуон-до е гост на Централния полицейски таекуон-до клуб като водач и треньор на групата полски ученици от 12 до 17 години, които ще участват в заключителния международен турнир по европейския проект „Taekwondo for the Rights“. Той бе любезен да отговори на въпросите на Пресклуб „България“ непосредствено след официалната демонстрация преди старта на турнира.
ПБ-Г-н Суска, с какво се занимавате след прекратяването на активната Ви състезателна кариера?
ЯС-Треньор съм на деца. Старая се да им предам своя опит, защото аз тренирам този спорт вече 40 години. Започнах от 1985 г., та досега. Аз все още тренирам таекуон-до. Не съм спирал. Не мога да си спомня дали в страната ми да има такъв като мен, който да продължава с тренировките си в спорта, който е практикувал. Колегите ми са само треньори, но аз не мога да спра активните си занимания по таекуондо. Като генерал Чой /основателят на този спорт-б.а./, който е тренирал до края на живота си.
ПБ- Какъв е най-важният съвет, който бихте искали да дадете на младите хора?
ЯС– Освен треньор съм и учител по физическо възпитание. Най-важното , което искам да кажа на децата е да не се предават никога. Да си поставят цел и да я преследват без да се отказват. Слабите никога не могат да стигнат до края на своя път към целта. Освен това трябва да имат мотивация за всяко нещо, с което се захващат и всяка тяхна дейност – таекуон-до или нещо друго- да им доставя радост, да се забавляват.
ПБ-Лесен ли е пътят към успеха?
ЯС– Разбира се, че не. Не можеш да кажеш „Направи това и ще спечелиш медал!“. Успехът е всекидневен труд. Много тежък труд. Когато започнах да тренирам, правех това всеки ден, понякога и два пъти на ден. И така вече 40 години. Всеки ден работа и пак работа.
ПБ- Какво прави разликата между Вас и съперниците ви? И те работят всеки ден, но Вие сте 8 пъти световен и 27 пъти европейски шампион.
ЯС– Да, така е, може би моята мотивация е била по-силна, но аз бях късметлия да имам много добър треньор, който ми показваше най-прекия път до златото. Това е – мотивация и много добър треньор.
ПБ-А спортното щастие и талантът?
ЯС– Да, шансът е много важен, но талантът е само 10 процента от успеха. Останалото е много работа. И то всеки ден. Ето сега моите ученици тренират само два пъти в седмицата. Защото имат много други занимания-компютри, приятели. Понякога са и мързеливи.
ПБ-А сега след като не се състезавате, какво е най-важното нещо в живота Ви?
ЯС-Най-важното е човек да бъде здрав. Когато говоря с децата им казвам „Вижте, медалите не са най-важното нещо в живота“. Разбира се, за мен те са били важни, когато съм ги печелел и съм им се радвал, но с течение на годините те се превръщат само в един спомен. Сега след оттеглянето ми от активния спорт, те остават една приятна емоция, която ми напомня за свършеното от мен, но те вече не са със същото значение, както преди. Сега важните неща са семейството, здравето. И аз казвам на моите ученици, че те трябва да се стремят да станат по-добри хора. Таекуон-до си има правила как да станем по-добри и това трябва да са целите и на младите хора- как да станат по-добри в живота. Моите умения и мускули имаха значение, когато бях по-млад, но във времето ценностите се променят.
ПБ-Как виждате бъдещето на младите?
ЯС-Твърде много компютри, но не трябва да прехвърляме вината върху тях. Опитни хора като мен трябва да посочат на младите пътя и да им кажат „Да, компютрите са важни, защото вие не можете без тях във вашата работа. Аз съм учител и аз също не мога да работя без компютър. Но освен към компютрите вие трябва да излезете от клас и да погледнете навън- към бягане, плуване и други физически дейности. Към таекуон-до също, защото то може да ви даде много умения.